основоположникът
Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от основоположник
Примери
Особено значение за оформянето й като диригент има основоположникът на детското хорово дело в България - Бончо Бочев.
Не е известно да се използва самостоятелно в българско фамилно име често в комбинация с мъжко собствено име (в горния пример Мано, Мане), вероятно основоположникът на рода.
С оглед на постепенното нарастване на мюсюлманското население на Дамаск основоположникът на Омаядската династия Муауия ибн Аби Суфиян поискал да разшири джамията, като присъедини към нея онази част от църквата, останала в ръцете на християните.
Навярно основоположникът на рода е бил занаятчия – самарджия, седлар или е продавал самари.
През 1818 г. става помощник на полковник Ламбтън – основоположникът на голямото тригонометрично измерване на Индия.
Той е основоположникът на Terra Firma Crew.