остготите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от остгот
Примери
Десет дни след влизането на остготите в Равена, на „помирителния пир“ на 15 март 493 г., Теодорих собственоръчно убива Одоакър и се провъзгласява за едноличен владетел.
Доколкото остготите нямали технически средства да повдигнат такъв тежък каменен блок, мавзолеят бил засипан със земя до самия връх, след което каменният купол е наместен най-отгоре, а впоследствие насипаната земя е отстранена.
За да избегнат окончателен разгром, остготите предлагат на Велизарий да се обяви за император на Западен Рим.
Визиготите на Торизмунд се спущат от хълма и нападат укрепения хунски лагер, докато визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбиват остготите.
Едва след смъртта на Атила (453), на остготите се отдава възможност да се освободят от разпадащото се хунско царство.
Освен това силният германски дял сред военните, предвождани от Теодорих Страбон, ненавижда исаврийските офицери, които Лъв I довежда, за да намали зависимостта си от остготите.