Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. остроу`мия, +ср.
#1 Само +ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. _Разказите му се отличават с остроумие._
#2 Духовит израз, остроумна мисъл.
Откакто е отпаднал обичаят да се носи шпага на кръста, е станало абсолютно необходимо да се носи остроумие в главата. Хайнрих Хайне
Винаги е едно и също: жените се обличат с бижута и кожи, а мъжете - с остроумие и цитати. Морис Шевалие
Много жени бъркат враждебността на мъжа с остроумие и мълчанието му с дълбочина. Сю Графтън
Издигнатото ни остроумие ни кара да знаем какво е съвършенството. Филип Сидни
Грубостта е остроумие на глупаците. Андре Мороа
Човек може да претендира за ум, но да претендира за остроумие не може. Гилбърт Кийт Честъртън
wit