остроумие
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+мн. остроу`мия, +ср.
#1 Само +ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. _Разказите му се отличават с остроумие._
#2 Духовит израз, остроумна мисъл.
Синоними
Производни думи
Примери
Откакто е отпаднал обичаят да се носи шпага на кръста, е станало абсолютно необходимо да се носи остроумие в главата.
Винаги е едно и също: жените се обличат с бижута и кожи, а мъжете - с остроумие и цитати.
Много жени бъркат враждебността на мъжа с остроумие и мълчанието му с дълбочина.
Издигнатото ни остроумие ни кара да знаем какво е съвършенството.
Грубостта е остроумие на глупаците.
Човек може да претендира за ум, но да претендира за остроумие не може.
Превод на английски език
wit