остроумничат
Глагол - сег. вр., 3 л., мн. ч.
Думата е производна от остроумнича
Примери
Двамата често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории, разсмиващи хората и до днес.
Коментарът е обиден или неуместен Бившите другари, май имат против да се задържат крадците, ако не ги задържат пак ще остроумничат.