Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. отбля`съци, +м.
#1 Сияние на отразена светлина. _Последни слънчеви отблясъци._
#2 +Прен. Остатъци, проява от нещо съществувало. _Отблясъци на стара слава._
Във фаталните произшествия често може да се забележи отблясък от някакъв вселенски, космически идиотизъм. Владимир Савченко
Всъщност бе ми се сторило само, че виждам бърз отблясък, една бегла искра. Източник: интернет
В съседната зала могат да се видят серия рисунки с прахообразен емайл, от който художникът прави гъста покривна смес с неповторим отблясък. Източник: интернет
В чист вид е безцветен кристал с диамантен отблясък, техническият продукт има зелен или червен цвят. Източник: интернет
Оперението е черно, като тялото е със зеленикав отблясък, а главата и врата имат лилав оттенък. Източник: интернет
Само че последният отблясък от романтизма на героите вече се появява само за да ги приближи към собствената им смърт, към освобождението от мъката и самоунищожението. Източник: интернет
glimmer