Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
отбо`ят, отбо`я, само _ед., м._ Сигнал за край на действие. _Сигнал отбой след тревога._
* _Бия отбой. 1._ — Давам сигнал за край на някакво действие.
#2 +Прен. Отказвам се от предишното си мнение.
Ако бият отбой сега, ще бъдат разкъсани що изведнъж са отрекли всичко направено досега, дето са тръбели за него истерично и са тормозели хората. Източник: интернет
Вече два месеца минаха, дори и Псаки би отбой за нападението. Източник: интернет
Зеленски се оказа не толкова глупав като първия и през последната седмица яко дава отбой въпреки, че яко го друсат. Източник: интернет
Политиците в Украина биха отбой за НАТО. Източник: интернет
Скоро ще има отбой на истерията Ковид-19. Източник: интернет
Без възможност за отбой, заобиколен от снимачния екип, трябваше да се кача на своя черен кон. Източник: интернет
all clear