Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. отчая`ния, +ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. _Погледна с отчаяние болното дете._
Всяка мисъл, която носи отчаяние и тежка скръб, е от дявола. Йосиф Исихаст
Господ ще те води и води там, където е необходимо, дори ако всичко наоколо тласка към поражение, унижение и отчаяние. Тихон Шевкунов
Греховете на целия свят биват удавени в морето на Божията любов като камък, хвърлен във вода. Така че не може да има място за униние, безнадеждност и отчаяние. Никон Воробьов
В днешно време мъжете водят животи от шумно отчаяние. Джеймс Търбър
Отчаяние – това е страх без надежда. Рене Декарт
Великото отчаяние винаги поражда велика сила. Стефан Цвайг
despair