Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед.
#1 Отговор на повикване; отзив.
#2 Отражение на звук, ехо.
#3 +Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образуване на думи.
#4 +Прен. Поява на други събития или изказвания по повод на нещо; отзвук. _Концертът имаше широк отглас в печата._
Благодарение и на Света Мария Магдалена, както и на Светите апостоли, християнството получава широк отглас в Западна Европа след Възнесение Христово и Свети дух, когато всички Христови последователи започват да говорят различни чужди езици. Източник: интернет
"Бесенката", която директорът на затвора играеше с осъдените на смърт, и словесните схватки на Учителката с него бяха отглас на собствените ти сблъсъци с началници от всички равнища. Източник: интернет
Вариантите за интерпретацията му в случая са много - от "малък Стоунхендж", както бе наподобена експозицията по време на откриването й, до текстилен отглас на издигната някога в култ минималистична форма. Източник: интернет
В много отношения краткото му властване може да се разглежда като последния далечен отглас на отминаващата епоха на принципата. Източник: интернет
Едни ги виждаха като застинала поезия, огън, дзен или отглас от червената коса на Жан Клод. Източник: интернет
В тази връзка, като отглас от същите тези практики, мислени като раждане на новопосветения тук са практикувани ритуали за лекуване на женско безплодие. Източник: интернет
ablaut