Прилагателно име, тип 79
откъ`слечна, откъ`слечно, +мн. откъ`слечни, +прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. _До него достигаха откъслечни фрази._
+същ. [[откъ`слечност]], откъслечността`, +ж.
Не съвсем младите му режисьори Фиона, Доминик и Бруно се представиха с инфантилен финт (откъслечен руски, разбира се) и екзалтираха публиката. Източник: интернет
Четвъртата ни липсваща служителка я нямаше 20 дни, след което още две седмици имахме някакъв частичен, откъслечен контакт. Източник: интернет
Но вмъкнатият в масовите сцени откъслечен разговор на испански допринася за въвеждането на зрителя в атмосферата. Източник: интернет
fragmental