Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. о`ткази, (два) о`тказа, +м.
#1 Отказване, несъгласие. _Получих отказ на молбата си._
#2 Прекратяване на действието, спиране на механизъм. _Машината работи без отказ._
* _До отказ (върша нещо)._ — Напълно, до крайна степен.
Всяка война, която настоява за отказ от разума, като необходимост за подкрепа, е лоша война. Норман Мейлър
Ангажираността става истерична, когато онези, които нямат какво да дадат, дават щедрост и тези, които нямат какво да се откажат да проповядват отказ. Ерик Хофер
Ако това е този свят, какви са хората... Няма бъдеще. Разбиране и вяра... Ако ги махнеш, остава само страх. Не мога да приема неморални методи или отказ. Масаши Кишимото
Всички логически аргументи могат да бъдат победени от простия отказ да се разсъждава логично. Стивън Уайнбърг
Това е вяра: отказ от всичко, което сме склонни да наречем свое и разчитаме изцяло на кръвта, правдата и ходатайството на Исус. Джон Нютън
Следва да се различават: категоричният отказ, временният отказ, условният отказ и женският отказ. Янина Ипохорска
refusal