откривател
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
открива`телят, открива`теля, +мн. открива`тели, +м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. _Колумб е откривател на Америка._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Невротикът... не е доброволният щастлив търсач на истината, а принудителният, нещастен откривател на нея.
Закон на Стиглър: Нито едно научно откритие не е кръстено на неговия първоначален откривател.
Изберете да бъдете по-скоро търсач на любов, отколкото като откривател на грешки.
Ако искаш нещо на кратко ще ти кажа, че основната им стратегия е изградена върху атака срещу ПЦР тестовете за които самият техен откривател казва, че не казват нищо по отношение здравето на хората.
Георги Мамалев споделя, че неговият откривател за шоубизнеса му бил и малко сърдит, че на него се паднало да натиска ралото из острите стърнища, а Мамалев да се вози на мотора.
Друг познавач на България - Волфганг Глезкер, считан ако не за "откривател" на Бойко Борисов, то поне за човек, който е стимулирал и подкрепял неговата кариера, също предупреждавал, че обвиняеми с пари и връзки успяват да се отърват от правосъдие.
Превод на английски език
discovered