Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
открива`телят, открива`теля, +мн. открива`тели, +м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. _Колумб е откривател на Америка._
Невротикът... не е доброволният щастлив търсач на истината, а принудителният, нещастен откривател на нея. Ото Ранк
Закон на Стиглър: Нито едно научно откритие не е кръстено на неговия първоначален откривател. Джордж Стиглър
Изберете да бъдете по-скоро търсач на любов, отколкото като откривател на грешки. Джералд Джамполски
Ако искаш нещо на кратко ще ти кажа, че основната им стратегия е изградена върху атака срещу ПЦР тестовете за които самият техен откривател казва, че не казват нищо по отношение здравето на хората. Източник: интернет
Георги Мамалев споделя, че неговият откривател за шоубизнеса му бил и малко сърдит, че на него се паднало да натиска ралото из острите стърнища, а Мамалев да се вози на мотора. Източник: интернет
Друг познавач на България - Волфганг Глезкер, считан ако не за "откривател" на Бойко Борисов, то поне за човек, който е стимулирал и подкрепял неговата кариера, също предупреждавал, че обвиняеми с пари и връзки успяват да се отърват от правосъдие. Източник: интернет
discovered