Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
откроя`ваш, +несв. и [[откроя`]], +св.; +Какво. Изтъквам, очертавам. _Открои неговия принос._
__откроявам се/откроя се.__ — Изпъквам ясно, виждам се добре. _Силуетът му се открои в светлината на рамката._
Беше приятно да се откроявам в тъмнината, във влажната трева, с настъпването на пролетта и чувството в сърцето ми за неизбежно бедствие. Майкъл Шейбон
Парафразирам: „но в един момент, като видях, че никой от присъстващите няма намерение да му даде паричка, отказах се, защото не исках да се откроявам”. Източник: интернет
Като премислям сега моменти от Маразовата дейност, минали и през моя живот, откроявам ярко два елемента. Източник: интернет
showcase