Съществително име - ед. ч.
+мн. отли`чнички, +ж. Жена отличник.
В училище тя е била отличничка и това си пролича, когато спечели викторината за обща култура в шоуто. Източник: интернет
4.Александра Костова- отличничка, знаеща, можеща и искаща да постигне повече и повече. Източник: интернет
Искам да е така и да си отличничка. Източник: интернет
Нейният път към този извод е минал през обидите в училище, защото казва, че е била различна от останалите: "Аз винаги съм била отличничка и са ме наричали зубър, момичето с очилата и пълничкото момиче". Източник: интернет
Пловдив има шампионка по ски, пълна отличничка е! Източник: интернет
По онова време на почит бяха не скъпите придобивки, а образованието, винаги съм била отличничка! Източник: интернет