отличник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. отли`чници, +м.
#1 Учещ, който има отличен успех.
#2 Първенец.
Синоними
Производни думи
Примери
Алек Алексиев е университетски преподавател и отличник от "Харвард", учи студентите как "умно смляната информация се превръща в сделка".
Великотърновския университет запази място в специалност “Археология" за 19-годишният Радослав Борисов, който не може да се дипломира, въпреки че е отличник.
За мен беше чест да бъда дама на пълен отличник от Природо-математическа гимназия “Васил Друмев" във Велико Търново.
Ето, това се казва отличник, който може да се гордее със шестицата, за разлика от едни други отличници от Дубай начело с тошкУ "магистъра" по пиене на двулитрова бира в найлоново шише и не само.
Йордан Йорданов е пълен отличник на випуска, председател на Ученическия съвет и командир на IX етърски ученически гвардейски отряд при Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“.
Беше пълен отличник, спортист, красавец, обаче го зарибиха с наркотици.
Превод на английски език
excellent