Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. отли`чници, +м.
#1 Учещ, който има отличен успех.
#2 Първенец.
Алек Алексиев е университетски преподавател и отличник от "Харвард", учи студентите как "умно смляната информация се превръща в сделка". Източник: интернет
Великотърновския университет запази място в специалност “Археология" за 19-годишният Радослав Борисов, който не може да се дипломира, въпреки че е отличник. Източник: интернет
За мен беше чест да бъда дама на пълен отличник от Природо-математическа гимназия “Васил Друмев" във Велико Търново. Източник: интернет
Ето, това се казва отличник, който може да се гордее със шестицата, за разлика от едни други отличници от Дубай начело с тошкУ "магистъра" по пиене на двулитрова бира в найлоново шише и не само. Източник: интернет
Йордан Йорданов е пълен отличник на випуска, председател на Ученическия съвет и командир на IX етърски ученически гвардейски отряд при Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“. Източник: интернет
Беше пълен отличник, спортист, красавец, обаче го зарибиха с наркотици. Източник: интернет
excellent