отлика
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. о`тлики, +ж. Признак, по който се различават предмети, явления или действия; различие.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Главната отлика между кучето и котката: кучето смята, че живее заедно със стопанина, а котката – че стопанинът живее заедно с нея.
Само ще посоча основната отлика: "на Запад" е изградена система, която окуражава воденето на независим живот; в Русия главната цел на системата е да не допусне не само воденето на независим живот, но и мисленето на независими мисли.
Може би това е най-драматичната им отлика от интелигентния човек, който винаги има желание и амбиция да се самоусъвършенства.
Удобствата са друга отлика.
Външната отлика от оригинала са подобреният външен достъп до моторно-трансмисионното отделение и овалните решетки на капаците над двигателя.
Възглед на Рацин по македонския въпрос, в който той твърди, че населението в Македония е разнообразно и ако се търси национална отлика, българите са над половината от него.
Превод на английски език
distinction