Съществително име - ед. ч.
+мн. о`тлики, +ж. Признак, по който се различават предмети, явления или действия; различие.
Главната отлика между кучето и котката: кучето смята, че живее заедно със стопанина, а котката – че стопанинът живее заедно с нея. Валентин Домил
Само ще посоча основната отлика: "на Запад" е изградена система, която окуражава воденето на независим живот; в Русия главната цел на системата е да не допусне не само воденето на независим живот, но и мисленето на независими мисли. Източник: интернет
Може би това е най-драматичната им отлика от интелигентния човек, който винаги има желание и амбиция да се самоусъвършенства. Източник: интернет
Удобствата са друга отлика. Източник: интернет
Външната отлика от оригинала са подобреният външен достъп до моторно-трансмисионното отделение и овалните решетки на капаците над двигателя. Източник: интернет
Възглед на Рацин по македонския въпрос, в който той твърди, че населението в Македония е разнообразно и ако се търси национална отлика, българите са над половината от него. Източник: интернет
distinction