Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
отми`еш, +мин. св. отми`х, +мин. прич. отми`л, +св. — +вж. [[отмивам]].
Засрамена от случилото се, Ава се затворила в банята, ридаейки: "Спомням си, че търках лицето и ръцете си със сапун, мъчейки се да отмия част от мръсотията, която мислех, че съм прихванала от онази целувка". Източник: интернет
"След като се прибрах реших, че имам нужда да се изкъпя, за да отмия тази отрицателна енергия от случката. Източник: интернет
washout