Глагол, тип 186
отпу`щаш и [[отпу`скам]], отпу`скаш, +несв. и [[отпу`сна]], +св.
#1 +Какво. Преставам да държа, пущам. _Отпусна ръката_ _и`._
#2 +Какво. Отслабвам, разхлабвам. _Отпусни малко въжето._
#3 +Какво. Правя малко по-дълго, по-широко; уголемявам. _Отпусни роклята_, _защото е къса._
#4 +Какво. Пускам надолу, провесвам. _Отпусни ръката си._
#5 +Какво. Давам средства, пари. _Отпуснаха пенсия по бедност._
#6 +Прен. +Кого. Отболява ме, става по-слабо. _Зъбът ме боля цяла нощ_, _чак на сутринта ме отпусна малко._
#7 +Кого. Правя някого да се чувства по-спокойно, ненапрегнато. _Хубавата атмосфера отпуска човека._
#8 +Какво. Оставям нещо да порасте. _Отпуснал си корем._
__отпущам се/отпускам се/отпусна се. 1.__ — Заставам в ненапрегнато състояние. _Отпусна се на стола._
#2 Провисвам се, спускам се надолу. _Въжето се отпусна надолу._
#3 Увеличавам обема си, уголемявам се, не съм стегнат, изпънат, сбит. _След прането блузата се отпусна. Кожата_ _и`_ _се отпусна._
#4 Ставам ненапрегнат, успокоявам се, преставам да се срамувам. _След десетина минути детето се отпусна и заговори._
#5 Преставам да пестя, правя непредвидени разходи. _Тя се отпусна и купи скъпата играчка._
#6 Отдавам се на някакво чувство, не се въздържам. _Не се отпускай_, _иначе всички ще разберат мъката ти._
#7 Намалявам енергията си за работа. _Не се отпускай в края на срока!_
#8 За време — омеквам, ставам топло. _Времето се отпусна._
* _Отпускам глава._ — Угрижвам се, обезсърчавам се.
* _Отпущам глас/гърло._ — Започвам да артикулирам по-силно (да пея, да говоря, да плача).
* _Отпускам душата/сърцето си. 1._ — Преставам да се тревожа.
#2 Споделям пред някого чувствата си.
* _Отпускам кесията си._ — Давам пари, харча.
* _Отпускам колана. 1._ — Преяждам, надебелявам.
#2 Започвам да купувам за храна това, което най-много ми харесва; угаждам си.
* _Отпускам му края. 1._ — Преставам да върша работата си.
#2 Не се интересувам от нищо.
#3 Разточителствам, живея лекомислено.
* _Отпускам ръце._ — Преставам да действам, не предприемам нищо поради безсилие или отчаяние.
* _Отпускам си езика/устата._ — Говоря повече, отколкото трябва.
* _Отпускам юздите._ — Оставям някого да върши каквото иска.
Вдигам ръка с движение, в което се усеща смутът на задължителната изненада, пресягам нагоре изпънатите си пръсти, но ги отпущам, защото си спомням, че нямам лице. Източник: интернет
relax