отрицател
Съществително име - ед. ч.
Значение
отрица`телят, отрица`теля, +мн. отрица`тели, +м. +Остар. Човек, който отрича всичко; скептик.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Кой тоз отрицател на науката в отбора на богоизбраните?
Да приемеме, че никой няма патент върху патриотичната идея и във всеки момент от живота си дори нейният довчерашен отрицател може да си коригира виждането.
И Бодлер, който е възпял по най-внушителен начин интимния свят на жената с нейните сексуални и физически прелести, става и най-безпощадният му отрицател.
Не съм обаче отрицател по презумпция.
Пред вас стои гений!", както и опонент отрицател Стамат Локумджийски.
Превод на английски език
denier