Съществително име - ед. ч.
отрица`телят, отрица`теля, +мн. отрица`тели, +м. +Остар. Човек, който отрича всичко; скептик.
Кой тоз отрицател на науката в отбора на богоизбраните? Източник: интернет
Да приемеме, че никой няма патент върху патриотичната идея и във всеки момент от живота си дори нейният довчерашен отрицател може да си коригира виждането. Източник: интернет
И Бодлер, който е възпял по най-внушителен начин интимния свят на жената с нейните сексуални и физически прелести, става и най-безпощадният му отрицател. Източник: интернет
Не съм обаче отрицател по презумпция. Източник: интернет
Пред вас стои гений!", както и опонент отрицател Стамат Локумджийски. Източник: интернет
denier