Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. отро`ци, +м.
#1 +ист. Зависим от феодала селянин във феодална България.
#2 +Остар. Новородено дете.
+същ. +умал. [[отро`че]], +мн. отро`чета, +ср. (във 2 знач.).
+прил. [[отро`чески]], отро`ческа, отро`ческо, +мн. отро`чески.
Бих се заинтригувал, примерно, от проницателната мисъл на даден отрок за "Под игото" едва когато се убедя, че отрокът е прочел романа. Източник: интернет
Тя е отрок на певеца и поет Джейми Стюарт, който е единственият ѝ постоянен участник от времето, когато е основана. Източник: интернет
a child