Съществително име - ед. ч.
отрови`телят, отрови`теля, +мн. отрови`тели, +м. Човек, който дава отрова, за да причини смърт.
А не герберите да си смъкват гащите пред всеки един "Голям инвеститор", независимо дали е отровител на земите и биологическото ни разнообразие, или вносител на ГМО-хранителни добавки. Източник: интернет
Отново градката стража е последната надежда на града да запази реда такъв, какъвто трябва да е. Романът проследява разследването на тайнствен отровител от Анкх-Морпоркската Градска Стража. Източник: интернет
Има или няма уран в Трън - спорът премина в цитиране на документи Интересен факт е, че Сандов беше оправдан по друго обвинение - че е наклеветил Цоцорков и го е набедил за отровител. Източник: интернет
Петко войвода разбива отряда на Джефар ага и дошлите му на помощ 600 турски войници от Мароня, войводата влиза победоносно в града и арестува турските полицаи останали в него, както и злополучния отровител. Източник: интернет
По заповед на злополучния отровител Калън Тома в помощ му идва и 600 души войска от Мароня, която е там да го пази от дружината. Източник: интернет
poisoner