Съществително име - ед. ч.
+мн. отше`лници, +ж. Жена отшелник.
В изкуството тя често е полугола или самотна отшелница, изкупваща греховете си прокудена сред дивата природа. Източник: интернет
На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Източник: интернет