отстъпниците
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от отстъпница
Примери
Когато оръжията са извън закона, само отстъпниците ще имат пушки.
Ангелов, Д. Богомилството в България, С., 1980, с.142 Съдържанието на надписа, подканва четящия го „да прокълне еретика“, за да получи божията милост, а отстъпниците са застрашени от проклятие.
В края на Войната всички те се срещат в Шайол Гул, когато Луз Терин Теламон и неговите Сто етаири запечатват дупката към затвора на Тъмния и Отстъпниците.
Егвийн, спомняйки си фрагмент от пророчество, прочетено ѝ от Верин Седай, предполага, че по всяка вероятност тялото е на Отстъпника Ишамаел, главен сред Отстъпниците.
Пример за това е полемичното съчинение Слово некоего христолюбеца и ревнителя по правой вери съставено по същото време, което обявява отстъпниците за езичници и хора по-лоши от еретиците, и от евреите.
Микел започва да говори все по-често за „умирането, за да изкупи своенравната съвременна младост и отстъпниците свещеници на съвременната църква“ и тя отказва да яде към края.