Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от отвъддунавски
В края на царуването на Иван Асен II по-голямата част от отвъддунавските територии са завзети от татарите, които се опитват да нахлуят и на юг от Дунав, но са отблъснати. Източник: интернет
През 812-813 г. хан Крум, който завладява Одринска Тракия, изпраща 60 хиляди ромеи от този район в отвъддунавските си владения). Източник: интернет
При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. Източник: интернет
Спечелената битка има важни последици: през 986-987 г. Добруджа, Мизия и отвъддунавските земи на североизток отново влизат в пределите на българското царство. Източник: интернет
Под маджарския натиск и след военен разгром, България губи отвъддунавските си земи. Източник: интернет
Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г. Източник: интернет