Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от овакантяване
Arthur Hassal, The Balance of Power (1715-1789), London 1907, p. 93 При натрупалото се напрежение овакантяването на полския престол послужва като сигнал за начало на военните действия. Източник: интернет
Във вътрешнополитическата и международна криза, предизвикана от овакантяването на българския престол, Стоилов изпълнява редица дипломатически мисии. Източник: интернет