озлобява
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от озлобявам
Примери
Могъщият талант озлобява силните на деня и слабите в изкуството.
Нещастието озлобява и оглупява.
Българите са велики и достойни хора - не на исляма (освен ако не живее у нас по български и християнски), не - на чернилката, освен ако е равен с белия и не го мрази до смърт, Не - на педераса, освен ако си кротува и не се озлобява към нормалния!
Въпреки това, мюсюлманските войски не зачитат договорката и нападат конвоя на ЮНА от засада, което озлобява и двете страни.
В същото време той жестоко намразва, озлобява се срещу материалното, плътско влечение, защото невинаги успява да го пребори.
Дилинджър е допълнително огорчен от несправедливо високата си присъда и започва да се озлобява срещу обществото.