Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от озлобявам
Могъщият талант озлобява силните на деня и слабите в изкуството. Кирил Кадийски
Нещастието озлобява и оглупява. Албер Коен
Българите са велики и достойни хора - не на исляма (освен ако не живее у нас по български и християнски), не - на чернилката, освен ако е равен с белия и не го мрази до смърт, Не - на педераса, освен ако си кротува и не се озлобява към нормалния! Източник: интернет
Въпреки това, мюсюлманските войски не зачитат договорката и нападат конвоя на ЮНА от засада, което озлобява и двете страни. Източник: интернет
В същото време той жестоко намразва, озлобява се срещу материалното, плътско влечение, защото невинаги успява да го пребори. Източник: интернет
Дилинджър е допълнително огорчен от несправедливо високата си присъда и започва да се озлобява срещу обществото. Източник: интернет