Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от падежен
В праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания). Източник: интернет
Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне в диалектите ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. Източник: интернет
Дума със съгласна основа е дума, в която падежните наставки могат, в някои случаи, да бъдат директно прикрепени след последната съгласна за поне някои форми. Източник: интернет
Засега ние езиковедите, които утвърждаваме нормата, продължаваме да браним падежните форми при местоименията, но без да ги наричаме така, за да не плашим хората. Източник: интернет
Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия). Източник: интернет
Казват, че последна почит при мъртвите езици можем да отдадем, като прилагаме правилно падежните им форми (е, казват още, че латинският се е споминал точно поради спорове около падежните форми). Източник: интернет