Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. па`лешници, (два) па`лешника, +м. +Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж.
В еволюцията на средствата за обработка, предшественикът на металния плуг в България е наричан рало – селскостопанско средство, изработено от дърво с или без метален накрайник (палешник) за непосредственото разрохкване на почвата. Източник: интернет
Наскоро проф. Николай Овчаров съобщи, че в северната част на некропола в древната крепост Перперикон е открит гроб на мъж, чиято лява част на гръдния кош е пронизана с палешник. Източник: интернет
Земята се обработвала примитивно – с върбово рало, с надянат железен триъгълен палешник, заменен в по-ново време от плуг. Източник: интернет
По монети погребението се датира към ХIII-XIV век.Казвам, че е почти като близнак на созополския, защото в лявата му страна, между шията и гърдите, горе-долу в долната част на шията, е забит масивен палешник (острата предна част на ралото). Източник: интернет
Следва изброяване на царете и героите, които ще участват в предстоящата война: „Изчезна и всякаква почит и обич / както към палешник, тъй и към сърп и орало. Източник: интернет
coulter