Съществително име - ед. ч.
пълнителят, пълнителя, +мн. пълнители, (два) пълнителя, +м.
#1 Приспособление с патрони, което се прикачва към автоматично оръжие.
#2 Част от химикалка, пълна с мастило.
В понеделник в Аризона в училището в град Кочиз е намерен незареден пистолет у седемгодишно дете, както и напълно зареден пълнител в раницата му, съобщиха от офиса на шерифа. Източник: интернет
Допусканията са за някакъв вид химическо оръжие, като този термин включва тактическо (с малък обсег) ядрено оръжие, биологично оръжие и "мръсни бомби" (бомби с радиокативен пълнител), предаде Би Би Си. Източник: интернет
Още един празен пълнител е бил намерен в якето му. Източник: интернет
Няма пълнител и се зарежда ръчно. Източник: интернет
Около 20:00 часа местно време снощи бе изпразнен един пълнител при стрелбата срещу българския клуб. Източник: интернет
Около 20.00 часа местно време снощи бе изпразнен един пълнител при стрелбата срещу българския клуб. Източник: интернет
filler