Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. пълномощия, +ср.
#1 Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг.
#2 Обикн_. мн._ Права на длъжностно лице или институция. _Пълномощия на президента._
Адвокатът упражнява процесуално представителство по силата на пълномощие, най-често предоставено от клиента, който го е наел, или от друго упълномощено лице, вкл. друг адвокат. Източник: интернет
В таблицата по-горе са показани чиновете на офицерите, които са имали специално пълномощие (sacra epistula, lit: „тържествено писмо“). Източник: интернет
Връщането на това пълномощие в закона на практика би запазило двувластието в ръководството на отбраната. Източник: интернет
Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. Източник: интернет
Опасявайки се, че Конфронтаси ще остави слабо военно присъствие на Ява и де факто ще предаде властта на двумилионната комунистическа партия, той дава пълномощие на разузнавателния офицер Али Муртопо да открие тайни преговори с британците и малайзийците. Източник: интернет
Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Източник: интернет
mandate