пълномощие
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+мн. пълномощия, +ср.
#1 Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг.
#2 Обикн_. мн._ Права на длъжностно лице или институция. _Пълномощия на президента._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Адвокатът упражнява процесуално представителство по силата на пълномощие, най-често предоставено от клиента, който го е наел, или от друго упълномощено лице, вкл. друг адвокат.
В таблицата по-горе са показани чиновете на офицерите, които са имали специално пълномощие (sacra epistula, lit: „тържествено писмо“).
Връщането на това пълномощие в закона на практика би запазило двувластието в ръководството на отбраната.
Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
Опасявайки се, че Конфронтаси ще остави слабо военно присъствие на Ява и де факто ще предаде властта на двумилионната комунистическа партия, той дава пълномощие на разузнавателния офицер Али Муртопо да открие тайни преговори с британците и малайзийците.
Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята.
Превод на английски език
mandate