Съществително име - ед. ч.
+мн. панегири`ци, (два) панегири`ка, +м.
#1 Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец.
#2 +Прен. Прекалена похвала, славословие, незаслужена възхвала.
+прил. [[панегири`чен]], панегири`чна, панегири`чно, +мн. панегири`чни.
Дочувам оттук - оттам, че незабравимият Ъндърграунд е решил да ти посвети един поетичен панегирик, наблягайки преимуществено на повръхностната ти всеосведоменост. Източник: интернет
Възможно е също името да произлиза от старогръцката дума „панегирикос“ (бълг. панегирик) в смисъл на „възхвала“, или от гръцката дума „панагея“, т.е. Богородица. Източник: интернет
ПИК са изпраскали страхотен панегирик за Гешев. Източник: интернет
Сцените от Свещеното писание и църковните истории придобиват характер на граждански панегирик и политическа алегория. Източник: интернет
eulogy