Прилагателно име - мн. ч.
Думата е производна от парадоксален
"Историческият материал е поднесен така, че читателят от първата и до последната страница да не си поеме дъх - шеметен ритъм, напрежение, истински съспенс, миксиран с тънка ирония и хумор, съчетани с ужасяващи парадоксални подробности. Източник: интернет
Quine-ите са именувани на философа W. V. Quine, който се е занимавал с непрякото самоизразяване: той изследва парадоксални изречения от вида „влече лъжа когато се приложи към себе си.“ Източник: интернет
На екрана се завихрят ексцентрични и парадоксални образи, сомнамбули с атрофирала под напора на жестоката житейска инерция сетивност. Източник: интернет
Коаните често са парадоксални или езиково безсмислени диалози или въпроси. Източник: интернет
Затова и нейните тези трябва да бъдат парадоксални (включително неясни, тъмни, неразбираеми, както у Хераклит Тъмния) - акт на съпротива срещу мнението, на чийто фон единствено е възможна яснота. Източник: интернет
Как при тези парадоксални условия да се води политика, която да осигури - ако се налага дори с военна сила, повсеместно и дълготрайно уважение към човешките права? Източник: интернет