Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. първосвещеници, +м. Първи по сан свещеник; първожрец.+прил. [[първосвещенически]], първосвещеническа, първосвещеническо, +мн. първосвещенически.
Значението на тези дарове и това поклонение е: злато като на Цар на царете, ливан – като на Бог – Първосвещеник и смирна – като на Човек, Който ще стане изкупителна Жертва за греховете ни. Източник: интернет
Швейцарски гвардеец припадна по време на седмичната аудиенция на папа Франциск, като се удари с трясък в пода, докато все още държеше алебардата си, а загрижен първосвещеник го гледаше. Източник: интернет
Абасидският халиф се превърнал в обикновен, при това друговерец първосвещеник, който нямал светска власт, а често дори и средства за препитание. Източник: интернет
В началото призовавам Агни, първосвещеника, първожреца на обреда, божествения първосвещеник, Дарителя на богатство. Източник: интернет
Името е комбинация от китайско-монголската дума далай, което означава „океан“ и тибетската дума བ་མ་ бла-ма (с тихо „б“), което значи „главен първосвещеник“. Източник: интернет
С договора Византия е принудена да признае някои от териториалните придобивки на Търновското царство, но не и царската титла на Калоян, нито патриаршеското достойнство на българския първосвещеник. Източник: интернет
high priest