Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31
пътепоказателят, пътепоказателя, +мн. пътепоказатели, (два) пътепоказателя, +м. Знак, надпис, който сочи накъде трябва да се върви, за да се стигне до определено място.
Неговият живот, дела и пастирско служение са пътепоказател сред многото криволичещи и измамни пътища на съвремието. Източник: интернет
Скелетът му служи за пътепоказател към имането. Източник: интернет
И когато решава да се включи в посоката на движение, той се включва от насрещно движеща се лента без включени светлини и без пътепоказател, след което е пълен късмет, че удържах мотора още тогава”, разказва мъжът. Източник: интернет
Тя е построена като пътепоказател за кервани в древни времена. Източник: интернет
direction indicator