павликянството
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от павликянство
Примери
За надеждно засвидетелстван основоположник на павликянството се смята Константин, приел името Силван, който създава движението около 654 година и го оглавява в продължение на 27 години.
Докато някои автори обясняват тези разминавания с развитие на възгледите на павликяните през вековете, други ги свързват с умишлен стремеж на византийските автори да представят павликянството като силно отличаващо се от православието.
В района на каза Мраморница неканоничните християнски ереси (павликянството, богомилството и др.) просъществували докъм края на XVII век, когато станали бурни религиозни събития.
Императрица Теодора организира военни походи срещу огнищата на павликянството в Мала Азия.
Основната версия за помаците от Северна България е, че те са потомци на едно българоезично население изповядващо християнски ереси, като богомилството и павликянството, което население се ислямизира след 1689 година.
Симеон се връща в Константинопол, но няколко години по-късно сам приема павликянството и към 687 година оглавява общността в Кивоса, приемайки името Тит.