Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от печенег
Какви ли не са ни управлявали, хуни, готи, печенези, византийци, еничери, македонци, немци, руснаци и па сме си българи, и този дълбоко законспириран агент и той ще мине и замине. Източник: интернет
Къде е бил средновековният град Влиснос (Блиснос, Близмос)?, Минало, бр. 4, 2010, с. 19. Към 30-те-40-те години на XI век са засвидетелстани първите заселвания на печенези на юг от Дунав. Източник: интернет
Останалите оцелели към 4000 печенези и хазари се предават в плен. Източник: интернет
Маджари и печенези започват да нападат имерията. Източник: интернет
Печенези, узи-кумани в българската история. Източник: интернет