Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
пепелта`, само +ед., +ж.
#1 Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. _Пепел от цигара._
#2 +Разг. Прах. _Пепел покриваше къщите и улиците._
* _Пепел ми на езика._ — Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
* _Посипвам главата си с пепел._ — Разкайвам се за нещо.
* _Хвърлям пепел в очите._ — Заблуждавам.
* _Става на прах и пепел._ — Унищожава се, разсипва се.
* _Възкръсвам като феникс от пепелта._ — Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.
И само пепел да ядете, ще е напразно, ако нямате любов. Йоан Лествичник
Любов под маска прилича на огън под пепел. Карло Голдони
Поезията е доказателство за живота. Ако твоя живот изгаря, поезията е неговата пепел. Ленард Коен
Миналото е кофа, пълна с пепел. Карл Сандбърг
Понякога ви трябва да умрете отвътре, за да въстанете от собствената си пепел и отново да повярвате и обичате себе си, за да станете нов човек. Джерард Уей
Истинските признания се пишат само със сълзи. Но сълзите ми щяха да удавят света, тъй като вътрешният ми огън би го превърнал в пепел. Емил Чоран
ashes