Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. пепелни`ци, (два) пепелни`ка, +м. Съд за събиране на пепел. _Остави угарката в пепелника._
В руските филми, обикновено палят нещата в пепелник, за да си запалят махорката от огъня. Източник: интернет
Угасих цигарата в саксията, която ни служеше за пепелник. Източник: интернет
България е мръсна като пепелник - боклукът е видим, а невидимото е замърсено. Източник: интернет
По време на боя, един от антуража е повален с пепелник, докато Лиъм губи два от предните си зъби, а Уайт се налага да бъде прегледан на скенер, заради понесени удари по главата. Източник: интернет
Така съм го измислил, че цигарата да излиза от улея, в който стои запалката, а върху него е поставен пепелник. Източник: интернет
През ноември 2005, след чакане на закъснял гост, обезобразил 22-годишен мъж с пепелник. Източник: интернет
ashtray