плънка
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. плъ`нки, +ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. _Приготвих за агнето плънка от гъби._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Баница с плънка от яйце, сирене и кисело мляко обикновено се нарича домашна баница.
Брѐкината се използва при направата на сокове, сиропи, мармалади, желета, вино, ликьор, туршия, плънка на десертни баници и др.
В градските райони се приготвят сварени кнедли с плънка от месо.
В световен мащаб е наложено схващането, че баклавата е ориенталско ястие, но според българите тя е само един от първите видове на разнообразните български плодови баници, с плънка от бакла.
В тавичка се нарежда ред бисквити, а отгоре се слага ябълкова плънка и се маже обилно със сметана.
Върху разточеното тесто се поставя плънка с дебелина около 0,5 cm, покрива се с втора кора и краищата се притискат с пръсти, за да залепнат.
Превод на английски език
stuffing