Съществително име - ед. ч.
+мн. плъ`нки, +ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. _Приготвих за агнето плънка от гъби._
Баница с плънка от яйце, сирене и кисело мляко обикновено се нарича домашна баница. Източник: интернет
Брѐкината се използва при направата на сокове, сиропи, мармалади, желета, вино, ликьор, туршия, плънка на десертни баници и др. Източник: интернет
В градските райони се приготвят сварени кнедли с плънка от месо. Източник: интернет
В световен мащаб е наложено схващането, че баклавата е ориенталско ястие, но според българите тя е само един от първите видове на разнообразните български плодови баници, с плънка от бакла. Източник: интернет
В тавичка се нарежда ред бисквити, а отгоре се слага ябълкова плънка и се маже обилно със сметана. Източник: интернет
Върху разточеното тесто се поставя плънка с дебелина около 0,5 cm, покрива се с втора кора и краищата се притискат с пръсти, за да залепнат. Източник: интернет
stuffing