Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
пла`щът, пла`ща, +мн. пла`щове, (два) пла`ща, +м. Горна дреха без ръкави. _Беше се заметнала с черен плащ._
Често под бедния плащ се крие мъдрост. Цицерон
Gasum не е задължена да плаща в рубли "Арбитражното решение постановява, че Gasum не е задължена да плащ. Източник: интернет
Около врата си бе завързал шутовски копринен шал, над костюма бе преметнал червен плащ, а краката си бе обул в бели чорапи и фини лачени обувки с джуфки. Източник: интернет
Ангелът има дълга черна коса и черен плащ – алюзия с черния кон на Глад. Източник: интернет
Армията на Манфред търпи поражение, а самия той, отказвайки да избяга от бойното поле за разлика от повечето от благородниците си, предава кралския плащ на свой приятел и се хвърля в атака срещу настъпващите френски войски, в която намира смъртта си. Източник: интернет
Бог е изобразен като възрастен белобрад мъж, увит във въртящ се плащ, докато Адам, в долния ляв ъгъл, е напълно гол. Източник: интернет
cloak