Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. пласти`нки, +ж. Плосък тънък елемент от желязо или др. вещество. _Метална пластинка._
Ако в лампата се постави метална пластинка и на нея се подаде достатъчно високо положително напрежение, пластинката ще привлича електроните, които катодът емитира. Източник: интернет
В единия от останалите два бе намерена метална пластинка в ключалката, а съдържанието му се оказа непокътнато. Източник: интернет
В кожата на акулите се намират т.нар. плакоидни люспи – представляващи кожни зъби, разположени върху пластинка и покрити с твърд зъбен слой. Източник: интернет
В дисталния си край всяка епифиза е покрита от хрущял под който се намира субхондрална пластинка, богата на капиляри и нервни окончания. Източник: интернет
Група учени били шокирани да открият в скелетните останки на Бонапарт пластинка с размер около сантиметър, приличаща на чип. Източник: интернет
В задната си част, склерата преминава в т.нар. решетъчна пластинка. Източник: интернет
plate