Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
плетъ`т, плета`, +мн. плетове` и плети`ща, (два) пле`та, +м. Ограда, направена от преплетени пръти. _Оградих градината си с плет._
* _Жив плет._ — Храсти, израсли в плътна редица, които се използват за ограда.
* _И плет очи/уши има._ — Употребява се като знак за внимание към събеседника, тъй като има възможност някой да подслушва.
* _През плет не съм виждал._ — Не ми е известно, нямам представа.
Брадата на мъж е само начин да се скрие нещо, лицето му, разбира се, но също и вътрешните неща, като жив плет около тайна градина или покривало върху клетка за птици. Себастиан Бари
Мома наглед като тиква на плет. Българска поговорка
А зад живия плет на двора виждал полята - любимо му било Полето с Дъба, защото оттам се чувало как буха бухалът. Източник: интернет
Валеше лек снежец, небето беше снежно, на високия плет бяха накацали гарги – тук не е толкова студено, колкото в пруста. Източник: интернет
Всички те са свързани чрез тесни алеи и оградени от дървен плет. Източник: интернет
4-ма души от студентската групичка успяват да избягат до близката Ботаническа градина и се скриват зад живия плет. Източник: интернет
fence