Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
плю`нчиш, +мин. +св. плю`нчих, +мин. прич. плю`нчил, +несв.; +Какво. Намокрям с плюнка. _Плюнча пръста си._
Самото действие е релевантно към глаголите „духам, лапам, смуча, плюнча“ и др. Източник: интернет
I spit