побългари
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от побългаря
Примери
И един нашенец – Белев, решава, че може да се побългари аферата в някакъв малък мащаб за лична облага преди куфарите да поемат към Треблинка.
"ТОЛ таксите, ако бъдат въведени, ще могат да запълнят хроничния финансов недостиг, ако системата не се побългари", смята Чайков.
Възложено било на българския инженер и архитект Т. Петров да ги преправи и побългари, като увеличи всички фигури на височина.
Сега въпросът е правителството да не се побългари внезапно до степен, че да сложи вето на правилното - праведното - намерение на ЕС да спре вноса на руски петрол.
Има запазени множество свидетелства за опити да се побългари името на селото още преди Освобождението.