Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от побългаря
И един нашенец – Белев, решава, че може да се побългари аферата в някакъв малък мащаб за лична облага преди куфарите да поемат към Треблинка. Източник: интернет
"ТОЛ таксите, ако бъдат въведени, ще могат да запълнят хроничния финансов недостиг, ако системата не се побългари", смята Чайков. Източник: интернет
Възложено било на българския инженер и архитект Т. Петров да ги преправи и побългари, като увеличи всички фигури на височина. Източник: интернет
Сега въпросът е правителството да не се побългари внезапно до степен, че да сложи вето на правилното - праведното - намерение на ЕС да спре вноса на руски петрол. Източник: интернет
Има запазени множество свидетелства за опити да се побългари името на селото още преди Освобождението. Източник: интернет