Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
побългаря`ваш, +несв. и [[побългаря`]], +св.
#1 +Кого. Правя да стане българин; да се чувства като българин.
#2 +Какво. Придавам български характер. _Побългарена стока._
__побългарявам се/побългаря се.__ — Ставам българин или като българин.
Bulgarian