побелелите
Глагол - мин.деят.св.прич. мн. ч. членувано
Думата е производна от побелея
Примери
Нахлузи кожената каска върху побелелите си коси и се хвана за дръжката отпред.
Той е впечатляващ контраст на побелелите, плюещи тютюн скаути, които търсят единствено лошите неща.
Фактът, че побелелите Перес и Рабин, които бяха съперници от десетилетия, се бяха помирили, беше също толкова изненадващ, колкото самото споразумение.
За да подкрепи думите си, човекът изчезва за кратко по побелелите от сняг улици и се връща със стар вестник в ръце.
С нея се украсяват при религиозни ритуали, за сватбени церемонии, прикриват побелелите коси.