Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. побо`йници, +м. Човек, който обича да се бие и често се бие. _Детето расте голям побойник._
+прил. [[побо`йнически]], побо`йническа, побо`йническо, +мн. побо`йнически.
Не исках да ставам жертва, така се превърнах в побойник. Тупак Шакур
Един побойник може да ви накара да се почувствате зле само ако му позволите. Дейвид Уолямс
Таблоидът го наричаше "побойник на жени" след обвиненията в домашно насилие, отправени срещу него от бившата му съпруга Амбър Хърд. Източник: интернет
Както оправдахаонзи побойник и убиец от Михнево. Източник: интернет
Тогава се обажда на тел. 112. Когато лекарите идват, нейният внук побойник казва, че няма нужда да се взима в болница, защото тя искала да си умре вкъщи. Източник: интернет
Баща му бил пияница и побойник, след като се развежда, прогонва през 1924 година 9-годишния си син на улицата. Източник: интернет
bully