побойник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. побо`йници, +м. Човек, който обича да се бие и често се бие. _Детето расте голям побойник._
+прил. [[побо`йнически]], побо`йническа, побо`йническо, +мн. побо`йнически.

Синоними

хулиган грубиян кавгаджия тирании агресор насилник мъчител нападател бияч насилница

Производни думи

побойника побойникът побойници побойнико

Примери

Не исках да ставам жертва, така се превърнах в побойник. Тупак Шакур

Един побойник може да ви накара да се почувствате зле само ако му позволите. Дейвид Уолямс

Таблоидът го наричаше "побойник на жени" след обвиненията в домашно насилие, отправени срещу него от бившата му съпруга Амбър Хърд. Източник: интернет

Както оправдахаонзи побойник и убиец от Михнево. Източник: интернет

Тогава се обажда на тел. 112. Когато лекарите идват, нейният внук побойник казва, че няма нужда да се взима в болница, защото тя искала да си умре вкъщи. Източник: интернет

Баща му бил пияница и побойник, след като се развежда, прогонва през 1924 година 9-годишния си син на улицата. Източник: интернет

Превод на английски език

bully

Думи и термини с близки букви

побоища побоищата побой побойника побойнико побойникът