Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от подобавам
+несв., _безл._ Трябва, следва, прилича. _Не подобава да правиш такива неща._
* _Както подобава._ — Както трябва да бъде, както е редно, прилично.
Само на честният човек подобава да бъде атеист. Дени Дидро
И от врага подобава да се учиш. Овидий
В сериозни въпроси хората се показват като такива, каквито подобава да изглеждат, в детайлите - такива, каквито са. Никола дьо Шамфор
На котката подобава само едно име - Ваше величество. Хелън Гърли Браун
Не подобава на благороден мъж да се брани, както простолюдието. Иван Грозни
Самотата подобава само на Бога. Арменска поговорка
befits