Съществително име - ед. ч.
+мн. подпору`чици, +м. +Остар. Офицерски чин, който се равнява на младши лейтинант.
Във в. „Спорт „ на първата страница е побликуван материал с фотоснимка на подпоручик Руменин и неговия гръцки колега Христостатис, в който се описва самата тържественост и последователност при запалването на олимпийския огън. Източник: интернет
Едва след две години като подофицер в 117-и Ярославски пехотен полк, на 1 май 1890 г., той е произведен в подпоручик. Източник: интернет
Бойците в Мехомия се командват от Революционен щаб – подпоручик Владимир Каназирев, Владислав Каназирев, Петър Лачин, Георги Кондев, Атанас Попкостов и Димитър Чеканьов. Източник: интернет
Снимката е запечатала големия български поет, доброволеца подпоручик Димчо Дебелянов (първият вляво, прав). Източник: интернет
Hа 20 декември 1943 г. в село Ястребино втора картечна рота с командир подпоручик Константин Йорданов, изпълнявайки заповедта на командира на полка полк. Източник: интернет
След това ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на подпоручик Константин Цанков. Източник: интернет
second lieutenant