Съществително име - ед. ч.
+мн. подви`жници, +м.
#1 +Спец. В църквата — човек, който води аскетичен живот.
#2 +Прен. Самоотвержен човек.
Като завършил обучението си, Йоан се върнал в Антиохия и първо живял пет години като подвижник в пустинята, където в молитва и пост изучавал Свещеното Писание. Източник: интернет
Ромил научава, че известният подвижник на благодатното безмълвие ( Източник: интернет
Прославил се като подвижник, като богослов и като чудотворец. Източник: интернет
an ascetic