поетика
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ж., само +ед.
#1 +Спец. Теория на поезията или на художественото творчество.
#2 +Спец. Съвкупност от особеностите на художественото изображение в творчеството на един автор. _Поетиката на Ботев._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
И разбирам защо, книгите от там нататък са с една поетика, един и същ мощен поетичен език.
Стремежът на Кирил Кадийски да постигне своя поетика, основана на познанието върху световното поетическо наследство, е увенчан с вече множество успехи и признание за личното му творчество и за неуморната му преводаческа дейност.
След това се появиха зашеметителните Миряна Башева, Борето Христов, Биньо Иванов, които нежно нахлуха със своя поетика.
В изложбата може да се вид и пейзажът "Гора“ от 1983 г. на Йордан Кацамунски, чиято поетика се изгражда от нюансиране на обща монохромна гама.
Такава поетика, такава структурна логика на изложението!
Трудност при "Укротяване на опърничавата" е, че фарсовият хумор лесно може да излезе извън контрол за сметка на по-фината поетика на словото и сложността на характерите.
Превод на английски език
poetics